Още от пролетта планирахме да отидем в Банско за един уикенд и

Още от пролетта планирахме да отидем в Банско за един уикенд и да изкачим връх Вихрен. С концепцията да разнообразим обичайния маршрут до такава степен (визирам скучно шофиране по автомагистрала " Струма " и обтягане на нервите по завоите след това) взехме решение да пробваме един различен и разнороден превоз в тази посока –  Родопската теснолинейка от гара Септември .   Това наше решение се оказа не просто положително, а най-хубавото!



Да стартираме оттова, че съществува грамотно изработен уебсайт, който ни оказа помощ да разберем всичко, което ни интересуваше за нашия трип – информация за теснолинейката, за нейния маршрут, цени на билети и написания.

Стигайки гара Септември, на гишето ни сюрпризираха с невероятната цена на билет от 6 лева на човек, а от горната страна на всичко касиерката ни направи отстъпка за група от трима души, което смъкна цената на билета до Банско на към 5 лева Последно си припомням, че платих 5 лева за превоз на един таксиджия, с цел да закара мен и приятелките ми от пл. " Славейков " до моста на НДК! Смятайте…

Вече с билети в ръка се запътихме към перона, откъдето потегля теснолинейката. Той е друг от тези за постоянните влакове и се намира леко настрана от главните перони. Няма табелки, по тази причина пък питахме хората на гарата, които не липсваха.

На пръв взор вагоните ми се сториха спретнати и чисти, по тази причина бързо намерихме места за нашата група. Разположението на местата е доста комфортно и уместно за групи пътуващи туристи – групирани са по 4-5 седалки.



Не пътувам постоянно в трен, дори бих споделила в никакъв случай, по тази причина тръгването на теснолинейката криеше известно неспокойствие и тръпка за мен. Да се подадеш на прозорчето, да усетиш ветреца и да помахаш на оставащите на гарата хора – това си бе типична сцена от филм.

За малко минахме няколко селца в подножието на планината и целенасочено се насочихме към Рило-Родопските гори. Гледките на златисти равнини внезапно се смениха със страховити и величествени скални масиви, гористи местности и долината на река Чепинска. Тунелчетата са толкоз дребни, че в случай че протегнеш ръка през прозореца, можеш да ги пипнеш.

След като мина моментът на първичното неспокойствие, пристигна време да се насладим на пътуването – звукът от отварянето на бутилката розе едвам се чу поради присъщото дрънкане на влака.





Неусетно стигнахме до първата ми позната спирка – гара Велинград, а по-късно се запътихме още по-навътре в гористата околност, с цел да достигнем най-високата гара на Балканите, а точно гара Аврамово. Тази дребна гара е толкоз китна и красива, че десетте минути отмора, които машинистът дава, въобще не стигат да й се насладиш.

Направи ми усещане, че главните гари по маршрута на теснолинейката са добре поддържани, ремонтирани и доста красиви, окичени с типичните саксии с мушкато. След тази гара имаше още няколко забележителни спирки, както и такива, които в никакъв случай не бих разпознала – просто обозначени места в гората. Явно локалните хора си ги знаят и ги употребяват, тъй като няколко индивида се качиха оттова.



Приближавайки Разлог, появяването на златистите низини сред Рило-Родопската верига и Пирин ни подсказаха, че теснолинейка трипът е към своя край. Тези 4-5 часа път минаха незабелязано, а зарядът по-късно ексцентрично пътешестване ни стигна тъкмо да изкачим на един мирис връх Вихрен на идващия ден.

Автор: Пламена Денкинска

Повече от Плам Денкинска можете да прочетете в блога й plammonde.com.